Интервю на инж. Илиан Милев пред вестник „Утро“
30 декември 2022

 

− Г-н Милев, как сте с графика за ремонтите, кога отварят възловите кръстовища и ще има ли участъци, които ще останат затворени цяла зима?

− Цяла зима никъде. Там, където построят даден канал или водопровод, се възстановява, първо с натрошен камък, после при подходящи условия се асфалтира. Има все още забавяне при задържателния резервоар, но вече всичко е положено, засипват, възстановяват и е въпрос на дни да се приключи. Отворим ли тези две ключови кръстовища − на „Плиска“ и на „Христо Ботев“, най-големите проблеми ще отпаднат. Вече се отпушиха „Св. Димитър Басарбовски“ и „Крайбрежна“, приключихме горе с „Васил Левски“ и „Гео Милев“, приключихме в „Чародейка“. На доста места вече е възстановено движението. Двата договора за строителство са приключени, имат акт 15, остава приемателна комисия да се направи. Единият е за канализация на „Средна кула“ и „Долапите“, всички улици с отклонения до всеки имот, което беше основната задача на този проект.

− И кога ще приключи всичко?

− Пикът е минал и започват да намаляват местата, които ще разкопаваме. По принцип срокът ни е до края на 2023 г. Надявам се до март-април догодина да приключим с канализационните клонове и работата в централната градска част. И ще остане само подмяната на главните водопроводни клонове, която не би трябвало толкова пречи на когото и да е.

− Изгладихте ли конфликтите с Общината заради множеството затворени улици и временни организации на движението?

− Аз никога не съм търсил конфликт. Ние непременно трябва да работим заедно. Де факто тези активи, които строим, ние ги предаваме чрез асоциацията на Общината, те ще бъдат собственик на тези водопроводи и канали. Такива са действащите закони, ние сме само оператор, а собственик са Общината и държавата. Ние само управляваме и експлоатираме тези активи. Когато аз станах управител, имаше известно напрежение, тъй като Общината се бяха съсредоточили в асфалта и асфалтирането. В момента, който осъзнаха, че ние имаме пари да асфалтираме това, което ще разрушим, но няма как да асфалтираме и другата част на улицата, нещата се изгладиха. Някъде работим съвместно. Както на „Св. Димитър Басарбовски“ − ние си платихме за асфалтирането на нашата част, те от техния бюджет за другата и улицата бе асфалтирана цялостно. На други места, където имаме два изпълнителя, примерно на „Гео Милев“, „Филип Станиславов“, „Студен кладенец“, там се асфалтира цялостно, като половината пари се плащат на единия изпълнител, другата половина − на другия.

− Как се контролира качеството на работата, има ли гаранции, че това, което сега се полага в земята, няма да се наложи да се изравя догодина?

− Контролът е на ниво строителен надзор, на ниво звено за управление на проекта и ниво всички останали органи. РДНСК има право да проверява и проверява, самата Община като собственик участва в приемателната комисия. Тези договори за строителство предвиждат задържането на част от парите, които се освобождават чак като мине една година срок за отстраняване на дефекти. Ако някъде слегне настилка, падне капак, кран и т.н., в рамките на тази година могат да се направят една, две и колкото решим комисии, да констатираме тези дефекти, строителят да си ги отстрани и чак тогава се издава сертификат за окончателно приемане.

− Има ли някой недоволен русенец, който да ви съди защото си е потрошил колата, да речем?

− Той няма защо да ни съди. Имаме застраховка за щети към трети лица, може да си предяви претенция, застрахователят ще я разгледа и ако искът е основателен, ще му се изплати обезщетение. Такива предявени претенции има и те си вървят текущо. Не само от хора, но и от фирми. Че сме им скъсали някакви кабели например. Отговаряме на всички жалби. Има и неоснователни искове.

− Обяснете защо русенци трябваше да изтърпят всички тези неудобства. Каква ще е ползата от този проект за нас? Как този проект ще подобри живота ни и сметките за вода?

− Има три основни направления. Първото е достъп до канализация и пречистване на население и индустрия в „Средна кула“ и „Долапите“. Вече 100 % от отпадните води на целия град ще отиват в пречиствателната станция, а няма да се изливат в Лом или Дунав. Нещо, за което хората там неведнъж протестираха, и което не можа да се случи през предходния програмен период.

Второто е, че главните довеждащи водопроводи до града са подменени с нови чугунени тръби. Това означава сигурност на водоснабдяването. Досега при една авария на старите водопроводи не един блок, улица, квартал, а целият град можеше да увисне без вода.

Третият ефект след приключване на проекта ще бъде, че всички главни клонове във водоснабдителната мрежа в града и всички стари водопроводи в централната част на града ще бъдат подменени. Тук имахме чугунени водопроводи от Първата световна война, които често аварират, блокове тръгнаха да потъват. Би трябвало, като приключим, в следващите 50 години да гарантираме нормално водоснабдяване, с драстично намаляване на авариите и прекъсванията. Включително намаляване на загубите по водопроводната мрежа.

И нещо, което не съм изтъквал досега − реално всички тези фирми, всички тези хора и дейности, които се извършват, те допринасят за икономиката на града. Едни 400-500 човека са тук на квартири, пазаруват в магазините, фирмите купуват материали, наели са складове. Всички тези неща помагат на местните бизнеси. Това е най-голямата инвестиция, правена в Русе за последните години − 130 милиона лева. И голяма част от тези пари остават тук. Да, пречи на някои бизнеси, но на много други помага. Обаче хората не осъзнават това, те виждат само кал. Но няма как иначе − големите пари означават много работа и пречки.

− Тези намаления на загубите може ли да доведат и до намаление на цената?

− По-скоро ще доведат до задържане на нейното поскъпване. По-малките загуби ще съкратят донякъде разходите, но могат само да намалят бъдещите увеличения, тъй като има много други фактори, които тласкат цените нагоре. Имаме единна цена за цялата област, това, че тук сме подменили 50-60 км на фона на 500 км мрежа, ще даде ефект, но какъв ще е той, ще стане ясно, като поработим така известно време. След приключване на проекта ще можем да се съсредоточим върху нашата инвестиционна програма, която всъщност не е и спирала. Така ще намаляваме загубите и в другите населени места. Нашето ВиК по отношение на загубите е едно от най-добрите в страната и смятаме да запазим тази позиция и да я подобрим. ВиК − Русе е добро на фона на българското ниво, но може да стане и по-добро, защо не и да стигне средноевропейско ниво. Работим в посока да се направи кол център, комуникацията с гражданите да стане по-лесна.

− Като заговорихме за цени, коя е причината за предстоящото поскъпване на водата от 1 януари?

− Имаме утвърден бизнес план за пет години с потвърдени цени в зависимост от много показатели, които сме длъжни да изпълним. Увеличението се случва по служебен ред от Комисията за енергийно и водно регулиране и е въз основа на показателите, които са изпълнени от предходния бизнес план до 2021 г. плюс инфлацията за 2022 г. На тази база КЕВР определя всяка година нови цени. За нас увеличението е с 5,74% спрямо одобрените в бизнес плана цени. Ние няма да ги приложим веднага от 1 януари, имаме възможност да ги въведем малко по-късно, като нашата идея е да оставим глътка въздух на населението през зимата. Първото плащане по новите цени ще бъде през март. През февруари част от сметката ще е по старата, а друга - по новата цена, защото всеки водомер се засича примерно от 20-о до 20-о число, а не точно от 1-о число. Тези фактури, които ще бъдат издадени на 1 март и ще бъдат за март, ще бъдат смесените. Новата цена с ДДС за битовите потребители ще бъде 4,44 лева за кубик.

− Миналата седмица в русенски Фейсбук групи се разгоря дискусия може ли „ВиК“ − Русе да взема два пъти пари за една и съща вода. Става въпрос за случаи, когато някой е отчитал занижена консумация и неговата вода се е разпределяла по общия водомер, но в един момент плаща цялата дължима сума. Според някои това означава двойно отчитане и плащане. Което е абсурдна теза, но обяснете как се гарантира, че за една вода няма да се плати два пъти.

− Според Общите условия, одобрени от КЕВР, сме длъжни да отчитаме водомерите най-малко веднъж на три месеца. Но не можем да отчетем, ако не ни осигурят достъп. В такъв случай начисляваме служебна консумация. Но това, че има обща вода за разпределяне, не означава задължително, че някой мами съседите си. Винаги има разлика между общия водомер и индивидуалните, защото прагът им на чувствителност е различен. Класът на точност на индивидуалните водомери е нисък, прагът им за стартиране е висок. Не отчитат, когато капе или сълзи, а има и стари вътрешни инсталации с някакви течове. Индивидуалните водомери се проверяват веднъж на 10 години, общите − веднъж на две години, и те са важните за нас.

− Да, но какво следва, ако някой системно подава занижени данни, в един момент му излязат едни, да речем, 100 кубика за плащане и сумата по индивидуалните водомери е по-голяма, отколкото е отчетено за този месец на общия?

− Тогава не се разпределя вода от общия водомер, а се плащат само индивидуалните. А по общия остава едно количество минус кубиците за разпределение, които се приспадат от следващата сметка, докато минусът се изчерпа. Ако живущите решат, могат да си поискат надвзетата за този месец сума, да си направят общо събрание и да внесат заявление и ще им върнем парите. Но ако не го направят, тези надвзети кубици ще се приспаднат от следващия месец. Такава е методиката, която следват всички ВиК дружества в страната.

− Какво е качеството на русенската вода? Защо много хора пият само минерална вода?

− Не знам защо това се наложи като тенденция. Аз пия чешмяна вода, тук нямаме бутилирана. Качеството на водата ни е добро и затова няма нужда от пречиствателни станции за питейни води в нашата област. Тази, която идва за Русе от сливополската тераса, изцяло отговаря на нормативните изисквания. Единственото, което правим, е да я обеззаразяваме. Длъжни сме да я хлорираме, защото при клиента трябва да има остатъчен хлор. В някои градове има режим на водата, при нас няма такова нещо. И много хора по веригата работят за това водоснабдяването да не прекъсва.

− Колко души работят във „ВиК“ − Русе и каква е средната заплата?

− Около 500 човека сме. Средната заплата е около 1300 лева бруто. Персоналът е застаряващ както навсякъде. За определени позиции има кандидати, за други няма. Например наскоро търсихме елмеханик, във връзка с новите помпени станции сме назначили елтехник. Има текучество и при шофьори, и при водопроводчици, имаме проблем с намирането на заварчици. Смятам да водим активна политика за привличане на млади хора. При нас могат да придобият опит в голяма фирма, с достъп до информация, до обучения, могат да отидат на конференция – нещо, което в частните фирми по-рядко се случва.