Начало | За Контакти | FAQ | Връзки
Начало Клиенти Услуги Цени Проверка на сметки Плащане на сметки Отчитане на водомери
Факти и цифри
Нормативна база
Любопитно и полезно
Екология
Детски свят
Работа във ВиК
Профил на купувача
Покажи
Webmail (за служители)
  Име
  Парола
 
Гласуване

Кога желаете да бъдат отчитани водомерите ви?

както досега (в делничен ден между 8:00 и 17:00)
в делничен ден (след 17:00)
в събота или неделя

Резултати
 
Детски свят
СВЕТОВЕН ДЕН НА ВОДАТА - 22 МАРТ 2009
 

Наградихме най-успешно представилите се ученици в конкурса за есе и рисунки, посветен на Световния ден на водата. В надпреварата се включиха деца от 13 училища от град Русе и едно от гр. Летница, нарисуваха 260 творби, сътвориха 60 есета, омагьосаха ни с въображение и талант.На тържествена церемония наградите връчиха управителя на ВиК ООД - инж. Сава Савов и Мариян Савов - директор на Общински младежки дом - Русе.А ето и победителите:

РИСУНКА

Първа възрастова група I– IVклас

No. Име Възраст Училище
1. Диана Дамянова Христакиева 10 ОУ „Т. Кърджиев”
2. Виктория Йорданова Йорданова 10 ОУ „Т. Кърджиев”
3. Борислава Атанасова 10 СОУ „Бачо Киро”, гр. Летница

Поощрителни награди:

No. Име Възраст Училище
1. Красимир Димов 10 ОУ „Т. Кърджиев”
2. Моника Дамянова 10 ОУ „Т. Кърджиев”
3. Гюлшен Метинова 10 СОУ „Бачо Киро”, гр. Летница

Колективни награди:
ОУ "Ангел Кънчев";
СОУ "Васил Левски".

Втора възрастова група V– VIIклас:

No. Име Възраст Училище
1. Стела Цанкова 13 ОУ „Ал. Константинов”
2. Искрена Константинова 12 ОУ „Бр. Миладинови”
3. Виктория Василева 11 СОУ „Бачо Киро”, гр. Летница

Поощрителни награди:

No. Име Възраст Училище
1. Стефани Стоянова 10 ОУ „Бр. Миладинови”
2. Светослав Мишев 10 СОУ „Бачо Киро”, гр. Летница
3. Ивона Маринова 10 ОУ „Бр. Миладинови”
4. Георги Минков СУЕЕ „Константин Кирил Философ”
5. Симеон Цочев СОУ „Бачо Киро”, гр. Летница

Трета възрастова група IX– XIIклас:

No. Име Възраст Училище
1. Симона Механджиева 14 АГ „Гео Милев”
2. Ива Цонева 15 СУЕЕ „Константин Кирил Философ”
3. Елвис Азисова 15 ПГСАГ „П. Пенев”

Поощрителни награди:

No. Име Възраст Училище
1. Магдалена Станчева СУЕЕ „Константин Кирил Философ”

ЕСЕ

Втора възрастова група V– VIIклас:

No. Име Възраст Училище
1. Весела Любомирова Христова 7 СОУ „Христо Ботев”
2. Христиана Недялкова Николова 7 СОУ „Васил Левски”
3. Николай Мирославов Савов 7 ОУ „Алеко Константинов”

Поощрителни награди:

No. Име Възраст Училище
1. Глория Цветанова Арабаджиева 7 ОУ „Т. Кърджиев”
2. Антония Димитрова Манасиева 7 ОУ „Т. Кърджиев”
3. Валентин Цветанов 7 ПГЕЕ”Ап. Арнаудов”

Трета възрастова група IX– XIIклас:

No. Име Възраст Училище
1. Яница Юлиева Пехова 9 МГ ”Баба Тонка”
2. Марио Пламенов Петков 11 ПГСАГ „П. Пенев”
3. Поля Любомирова Филипова 11 СУЕЕ „Константин Кирил Философ”

Поощрителни награди:

No. Име Възраст Училище
1. Нели Велева Костова 9 ПГСАГ „П. Пенев”
2. Захари Николаев Панагонов 11 ПГСАГ „П. Пенев”
3. Десислава Бориславова Борисова 11 СОУПНЕ”Фр. Шилер”

КОНКУРС ЗА ЕСЕ:

1-во място, 2-ра възрастова група V-VII клас

Весела Любомирова Христова - 14г.
гр. Русе, СОУ „Христо Ботев”, VII„а” кл.,
клуб „Слово” към ОДЦКИ с ръководител И.Пеева

Как си представям чистия Дунав
Дунав – изящен, неугасим пламък

Моята река е чиста като сълзата на дете и старица. Прекрасна като вечен албум, съхранил слънчевите усмивки на хората, които са се докоснали до историите, бягащи развълнувано по течението й. Разноцветни, впиващи се в очите ти вълни,крещят за вечните звездни вечери, изпълнени с доброта.

Моят Дунав е стар като прашен, забравен от векове сандък, който крие много истини. Може да бъде и опасен, когато се разсърди. Защо ли? Защото при буря или град хората забравят за него, а той, за да им докаже, че е силен, ги залива. Той, вечният Дунав, пази спомени за битки, владетели, царства, погроми и надежда за освобождение. Белите гълъби дори, разхождайки се по дъждовния кей, си спомнят за Радецки ­– корабът, потеглил по пътя към свободата!

Той – Дунавът – има две страни. Бяла и черна. От едната страна са вечните обрати, изпълнени с гняв и омраза. От другата – розови дни, вплитащи се ту в ежедневието на човека, ту в най-нежни блянове.

Аз вярвам, че вълните му са неописуеми красавици, танцуващи валс в реката ... Те будят у нас копнежи по красотата, но не физическата, а истинската – тази, която ни намира сама. В палитрата от цветове са включени и различните сезони. През зимата моят Дунав е стар, немощен старец, облечен с дебел кожух, който се скита из мрачните нощи. През пролетта моята река прилича на нежна красавица, която където и да мине, оставя радост след себе си. Когато дойде лято пък, тя прилича на игриво момиче, виещо венчета до брега, под песента на птиците. През есента реката е елегантна стара дама, носеща и радост и тъга в сърцата, защото си мисли за зимата!

Това е Дунавът – един незабравим спомен в сърцата на хората, един неугасим пламък – моята река, която мечтая да е кристално чиста като надеждите на всички нас, които не можем да си представим живота без нея!

1-во място, 3-та възрастова група V-VII клас

Дунав – моята малка радост

Яница Юлиева Пехова – 15 г.
гр. Русе, МГ „Б.Тонка”, IX кл.,
клуб „Слово” към ОДЦКИ с ръководител И.Пеева

Бате Гугъл знае всичко. Каквото и да го попиташ, той винаги ще ти отговори и ще ти помогне да намериш това, което ти трябва.

Когато започнах да обмислям идеи за есето си, реших да потърся вдъхновение в Интернет. Влязох в познатия на всички ни сайт ­www.google.bg – и написах „екология Дунав”. Натиснах бутона „Търсене” и се зачетох в първия изведен резултат...

Авторът на статията беше задал въпроса „Бял ли е белият Дунав?” Разбира се, за всички, които се срещат с него, само пеейки песента за Радецки, той е бял. Повечето от тях никога в действител­ност не са виждали река Дунав такава, каквато ние, русенци, я познаваме. Повечето от тях никога не са се изправяли на кея и никога не са впервали поглед в отсрещния бряг. Повечето от тях никога не са виждали това, което виждаме ние – действителността.

Дунав е красива река, никой не може да го отрече. Описвайки безброй различни форми, тънката синя линийка върху картата, с която се срещаме в часовете по география, е единствената река в Европа, която тече от запад на изток. Различна. Горда. Решителна.

А да успееш да я погледаш на залез слънце – това е една от най-­големите радости в нашия град. Застанеш ли на брега, загледаш ли се в спокойната вода, тя сякаш започва да тече и в душата ти. Сякаш всички твои тревоги и беди изчезват, както отразените от гладката водна повърхност червеникави слънчеви лъчи ще изчезнат само след няколко минути. Но сега са красиви. И ти се понасяш, заедно с Дунава, към Спокойствието, към вътрешния мир. И ти става така хубаво, че си един от малкото, които имат възможността да изживяват това всеки ден, че си Русенец.

Да, ама сега не е така. До преди няколко години – да, но сега? Реката не изглежда така, както изглеждаше някога. Няма я магията, която излъчваше, нито пък чувството на успокоение, което ме обземаше всеки път, щом се отбиех до кея с надеждата да намеря скривалище от проблемите си и да успокоя размирната си тогава все още детска душа. Няма я реката, градът вече не е същият.

На нейно място вече има задръстен с кораби и шлепове плавателен канал. Дунавът вече не е бял, дори син не е. Той е на места сивкав, на други шаренее от маслото, плаващо наред с водата и убиващо всичко по пътя си. Дори е в цвят охра там, където денонощно се изливат каналните води на града. На мястото на невинните слънчеви лъчи, които водата някога отразяваше, сега има тъмни и зловещи петна. Реката поглъща всичко това, от което ние, гордо наричащите себе си „европейци”, нямаме нужда – водата, с която се къпем, препаратите, които пазим далеч от себе си, за да не си навредим, горивото от корабите, които ни доставят така необходимите ни вносни маркови дрехи. Всичко.

А замисляли ли сме се от кое имаме повече нужда? Дали едночасовият душ е по-важен от водата, която пием? Дали идеално чистите фуги в банята ни са по-важни от следобедните разходки край чистата река? А блузата за 80€? Душевният мир?

Това е положението, абсолютно успешно успяваме да опропaстим едно от най-ценните за Русе неща – Дунава. И то заради глупавите си материални потребности. Едни го наричат „стандарт на живот”, други „качество”, но за мен си е просто „обездушаване”. Индустриалното необратимо, прогресивно... обездушаване.

Адски много ми липсва реката. Липсват ми и разходките, мира, красотата на Дунава. Липсва ми собствената ми душа, която си отива бавно, заедно с реката. Ах, колко много искам да си я върна! Кажи ми, че и ти искаш, моля те...

А така празнувахме с победителите в конкурса...






Още веднъж благодарим на всички, участвали в конкурса и до нови срещи!

   Назад Нагоре   
design by Fashion.BG © 2005 “Водоснабдяване и Канализация” ООД - Русе. Всички права запазени.